Имате кредитна картаНе искате кредитна картаТърсите кредитна карта

Как да използваме кредитна карта в чужбина

Или какво не знаете за превалутирането

С течение на времето кредитните, а също така и дебитните карти, се доказват като удобен и надежден инструмент при пътуване в чужбина. Освен, че ви спестяват риска от носене на големи суми в брой, ви печелят време и ви дават сигурност, че където и да се намирате имате възможност да разчитате на лесен достъп до пари.

Има обаче един доста дразнещ момент при пазаруването в чужбина, който ще се разясним тук и сега. Става дума за динамично превалутиране, или Dynamic Currency Conversion (DCC) на английски.

Какво представлява DCC?

Когато използвате картата си в чужбина, повечето ПОС устройства и банкомати могат автоматично да разпознаят  от коя страна е издадена (например България).

След като устройството разбере, че картата е от чужда държава и най-вероятна валутата на картата е различна от местната, ще ви предостави на пръв поглед невинен избор:

  • да изберете да реализирате покупката във валутата на картата ( лева в нашия случай)
  • да изберете да реализирате покупката в местна валута (например евро). Това би се случило ако пазарувате, теглите пари от банкомат, от българска карта в страна от еврозоната.

Думите не стигат да се опише, по колко различен и витиеват начин може да се поднесе този въпрос.  Така, че бъдете внимателни и ви препоръчваме да стигнете до края на статията.

Ако сте от тези, които често пътуват, това може и да не е нещо ново за вас. За останалите подобен въпрос би изглеждал по подобен начин:

А какво всъщност ви питат?

Идеята зад динамичното преобразуване на валута е доста проста. Когато правите покупка в чужбина, търговецът може да попита дали искате да бъдете таксувани в местна валута или във валутата на картата, която ползвате.  Ако решите да използвате местната валута, предоставящия DCC услугата се ангажира да превалутира трансакцията. Ако обаче изберете да ви таксуват във валутата на картата означава, че оставяте банката издател на картата ви да превалутира трансакцията в последствие.

Историята

Първоначално DCC е въведен в средата на 90-те години като начин да се направят трансакциите подлежащи на превалутиране по-прозрачни, тъй като доставчикът на услуги DCC (обикновено трета страна) показва преобразуваната сума в местната валута на потребителя.

Към момента обаче, тази услуга освен че създава объркване, генерира и доста негативни преживявания и неоправдани разходи за потребителите.

Къде е проблемът?

Доставчиците на DCC услугата са обикновено трети страни във взаимоотношенията клиент търговец.  Участието в този процес им дава допълнителни възможности и те често се възползват от това по-доста брутален начин. Под претекст, че ще фиксират вашият курс за превалутиране, като начин да избегнете бъдещи негативни флуктуации в обменните курсове, начисляват допълнителна солена такса, която често може да надвиши 5% от стойността на трансакцията.  Често обаче тези курсове са далеч от най-изгодните и шансовете банката издател на картата ви да избере по-добър курс за превалутиране клони към 100%. Това важи в пълна сила за карти издадени в България и ползвани в еврозоната, имайки предвид фикситрaния курс EUR/BGN.

По друг начин казано това е един излишен разход, който може да си спестите без каквито и да било угризения на съвестта.  Не забравяйте, че тази такса не е начислена от банката издател, а от компанията обслужваща POS терминала или банкомата, който се използвали по време на трансакцията.

Отговорът

Лесно е , винаги отказвайте DCC превалутирането, под каквато и да било форма.

За по-лесно помнете – винаги, когато пазарувате в чужбина, избирайте валутата на държавата в която се намирате.  Евро зоната – EUR, Великобритания – GBP, CAЩ – USD и т.н. Може да ни благодарите, като споделите тази статия.